Начало
  Дрогите
  Закона
  Рискове
  Спешни случаи
  Основни понятия
  Проблем ли е?
  Ти решаваш
  За контакти


Design & Support:
Need.bg

web.need.bg

 



Основни понятия
 
Абстинентен синдром – (синдром на отнемането), група симптоми /специфични за съответното вещество/ в различно съчетание и степен на изразеност, които се появяват при прекъсване или рязко намаляване на употребата на едно психоактивно вещество, което е било приемано често, обикновено за продължителен период и/или във високи дози. Думата абстиненция, която означава въздържание (неупотреба на психоактивното вещество след период на продължително приемане), понякога се употребява като синоним на психичния и физически дискомфорт, в който изпада редовно приемащия при липса на веществото.

Алкилнитрати – през последните години са популярни сред някои представители на западната данс култура под наименованието 'poppers'. Към алкилнитратите принадлежат: амилнитрат, бутилнитрат, изобутилнитрат. Летливите нитрати обикновено са бистри или със сламеножълт цвят и се съхраняват в малки шишенца или тубички. Изпаренията се вдишват през устата или носа, като търсеният ефект е усещането на краткотраен, но интензивен 'прилив', дължащо се на силното разширяване на кръвоносните съдове и усиленото преминаване на кръвта през мозъка и сърцето. В резултат се зачервяват лицето и врата. Ефектът изчезва след около 2-5 минути (при някои потребители има усещане за забавяне на времето). Освен силното зачервяване на кожата алкилнитратите причиняват интензивно сърцебиене, а при някои потребители – виене на свят и припадък /особено при приемане по време на танц/. Често последствие от употребата е главоболието. Бързопреходните проблеми включват гадене, ниско кръвно налягане и загуба на ерекция. Алкилнитратите са изключително опасни за хора с анемия, глаукома, травми на мозъка, дихателни и сърдечни проблеми. Те намаляват способността на кръвта да пренася кислород. При честа употреба също се уврежда кожата около устата и носа. Ако се разлеят алкилнитратите могат да изгорят кожата. Те са изключително пожароопасни. Поглъщането на алкилнитрати може да има фатални последици.

Аналгетик – вещество, чието приемане намалява усещането за болка. Може да има, може и да няма психоактивни свойства.

Анестетик – вещество, чието приемане води до липса на чувствителност (обикновено свързано със загуба на съзнание).

Депресант – всеки химичен агент, който подтиска, намалява или възпрепятства някакъв аспект от активността на централната нервна система (ЦНС). Основни групи депресанти на ЦНС са успокоителните и приспивателните, опиоидите, невролептиците; тук спада и алкохолът.

Детоксификация – процес, при който се дава възможност на тялото да се освободи от наркотика като медикаментозно се повлияват абстинентните симптоми. Детоксификацията обикновено е първа крачка в програмите за лечение на зависимостта. Преживяването на абстинентните симптоми, без да бъде облекчено от съответните медикаменти, е известно на жаргон като 'студена пуйка'.

Дизайнерски дроги – новоизработени химически вещества с психоактивни свойства, създадени възоснова на химическата структура на известен наркотик. Синтезират се специално за продажба на черния пазар и за да се заобиколят наредбите за контрол над наркотичните вещества, доколкото не са включени в съответните списъци (в българският ЗКНВП обаче съществува понятието аналог - всяко вещество, което не е включено в приложенията към закона, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм). Терминът 'дизайнерски дроги' е създаден през 80-те години на миналия век, но концепцията за обновяване на психоактивните вещества не се отнася само до нелегалното производство – във фармацевтичната индустрия тя е един от основните принципи за усъвършенстване на лекарствата.

Доза – най-общо казано под 'доза' се има предвид това количество от една дрога, което е необходимо, за да се получи желаният ефект при приелия го индивид (и при лечение, и при непредписана употреба).

Дрога – думата има широка употреба. В България допреди няколко години 'дроги' беше по-скоро жаргонен израз, с който се обозначаваха нелегално разпространяваните 'улични' психоактивни вещества, но напоследък названието се употребява като синоним на наркотици или на лекарство (каквото е значението му в много европейски езици). В англоезичната медицинска литература така се нарича всяко (биологично активно) вещество, което има потенциал да предотвратява заболявания или да ги лекува, както и когато подобрява умственото или физическо състояние. Във фармакологията 'дрога' означава всеки химически агент (обикновено от животински или растителен произход), който променя биохимичните или физиологични процеси в тъканите или организма. В контекста на международния контрол на наркотиците 'дрога' е всяко от веществата в Списъци І и ІІ на Конвенцията от 1961 г., независимо дали са естествени или синтетични.
Използването на израза 'нелегални /или забранени/ дроги' трябва да бъде избягвано, доколкото нелегални могат да бъдат производството, разпространението и т.н. на наркотиците, но не и веществото само по себе си.

Дългосрочни ефекти – ефектите в резултат на често повтаряща се и/или продължителна употреба на наркотика. Свързани са с трайно изменение на психичното и физическо функциониране.

Ентактоген – названието произлиза от гръцките 'ен' (вътре) и 'ген' (пораждам) и латинското 'тактус' (такт). Свързано е със състоянието, което позволява на индивида да 'създава контакт' със собствените си чувства и тези на другите, при което става по-чувствителен и приятелски настроен и общуването му доставя повече удоволствие. Пример за такова вещество е МDМA.

Зависимост (наркотична) – терминът е препоръчан още през 1964 г. от СЗО като заместващ понятията 'наркомания' и 'пристрастяване'. Наркотичната зависимост е набор от различни по изразеност физиологични, поведенчески и когнитивни промени, вследствие на които употребата на определено психоактивно вещество (или вещества) придобива много голям приоритет в поведението и при зависимия индивид е налице усещането за необходимост от приемане на нови дози от веществото, за да се чувства добре и избегне дискомфорта. Психичната (психологична) зависимост се отнася до силното желание и чувството за намален контрол над употребата. Липсата на съответното вещество води до психичен дискомфорт. Физическата (физиологична) зависимост включва променен толеранс и симптоми на абстиненция при прекратяване употребата на наркотика; тя е следствие от приспособяването на тялото към системното въвеждане и въздействие на наркотика.

Злоупотреба – тъй като според СЗО терминът е двусмислен, се препоръчва в медицинската литература да бъдат употребявани 'увреждаща употреба' и 'рискова употреба'. Увреждащата употреба е модел на употреба на психоактивни вещества, който уврежда физическото или психично здраве. Обикновено, макар и не винаги, увреждащата употреба е свързана с негативни последици за обществото. Рисковата употреба е модел на употреба на психоактивни вещества, който води до повишен риск от вредни последици за употребяващия. За разлика от увреждащата употреба, при рисковата употреба винаги са налице общественозначими последици, независимо от липсата на някакво разстройство при употребяващия индивид.
В контекста на международния контрол върху наркотиците за злоупотреба се счита всяка употреба на вещество под международен контрол с нелечебни цели (непредписано), във високи дози или за неоправдано дълъг период от време. Според българския ЗКНВП "злоупотреба с наркотични вещества означава употреба на забранени наркотични вещества или употреба без лекарско предписание на лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, поставени под контрол'.

Кетамин – анестетик с обезболяващи и халюциногенни свойства. Понастоящем се използва основно във ветеринарната медицина. Приемането му е свързано с риск от подтискане на дишането, предизвикване на гърчове и сърдечна недостатъчност. Особено опасно е смесването му с алкохол (или други психоактивни вещества). Ефектите му при системна употреба не са изчерпателно изследвани, но се счита, че води до трайни изменения в психиката.

Краткосрочни ефекти – ефекти, настъпващи скоро след приемането – наведнъж или на последователни порции за кратък период от време -.на единична доза от определен наркотик.

Наркомания – въпреки че още през 1964 г. СЗО препоръчва заместването в медицинската литература на термините 'наркомания' и 'пристрастяване' с термина 'зависимост към наркотици', те все още имат широка употреба. Наркоманията е регулярно повтаряща се употреба на психоактивно вещество (или вещества) в степен употребяващият да е периодично и системно интоксикиран, да има оформено влечение (чувство за вътрешна принуда) да приема съответното вещество, да среща големи трудности при прекратяване или промяна в модела на вземане на наркотика по собствена воля. Обикновено присъства и смисловият нюанс, че наркоманът е склонен да използва всякакви начини, за да си набави наркотика. От медицинска гл. т. наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.

Невролептик – всяко от групата психоактивни вещества, използвано за лечение на остри или хронични психози. Наричани са още антипсихотици и големи транквилизатори. Невролептиците имат нисък потенциал за привикване.

Наркотици – понятието се употребява с разнородни значения: като синоним на психоактивни вещества; само за контролираните психоактивни вещества; само за психоактивните вещества, водещи до изразена зависимост; в медицината наркотични дроги се наричат химичните агенти, които предизвикват ступор, кома или нечувствителност към болка (по-често се използва съчетанието наркотични аналгетици); в контекста на международния контрол на наркотиците за такива се смятат изброените в съответните конвенции.
Според българския Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) "наркотично вещество" е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на закона ( като съответно "упойващо вещество" е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., а 'психотропно вещество" е всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на Конвенцията за психотропните вещества). Според определението на ЗКНВП 'наркотично вещество' е и всяко друго природно и синтетично вещество, невключено в приложения № 1, 2 и 3 на закона, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.'

Опиат – всеки от групата алкалоиди, произведени от опиевия мак (Papaver somniferum), напр. морфин или кодеин, включително и техните производни, напр. хероин.

Опиоиди – общо название, използвано за опиатите и техните синтетични аналози, които действат подобно на морфина (особено по отношение на възможността за облекчаване на болката).

Психеделични дроги – имат за отличителна черта способността да пораждат състояния на необикновено променено възприятие, мислене и чувства, който обичано не се изпитват (с изключение може би на сънищата или при религиозна екзалтация). Обикновено така са наричани класическите халюциногени – LSD, мескалин и псилоцибин, но не всички психеделици предизвикват обособени халюцинации.

Психоза – душевно разстройство, характеризиращо се със симптоми като налудности или халюцинации, които показват качествено нарушено възприемане и осмисляне на реалността. Нарушена е способността за адаптация към средата и адекватното взаимодействие с околните.

Психотропна субстанция – всеки химичен агент, влияещ осезаемо върху мозъка и психичните процеси (т.е. психоактивно вещество). В контекста на международния контрол на наркотиците, психотропни субстанции са веществата, естествени или синтетични, в Списъци І, ІІ, ІІІ или ІV на Конвенцията от 1971 г.

Свръхдоза – употребата на наркотик в количество, което предизвиква остри нежелани ефекти върху тялото или мозъка на употребилия.

Седатив/Успокоително – всеки от групата депресанти на ЦНС, който действа успокояващо и отпускащо, намалява тревожността и нервността. Основни класове успокоителни, които имат и приспивателно действие, са бензодиазепините и барбитуратите.

Симптоми/Синдром – симптомите са характеристики, признаци на болестно състояние. Специфичното съчетание на определени симптоми, чрез което се дефинира дадено заболяване, се нарича синдром.

Странична реакция – тъй като всяко вещество има повече от един ефект върху употребяващия, освен търсения ефект са налице и други физически и психични ефекти, който могат да бъдат неприятни и потенциално опасни. В общата медицина и фармакологията нежелана реакция се нарича токсичният ефект върху физиката и психиката. В контекста на непредписаната употреба на дроги нежеланата реакция е неблагоприятният физически или неприятен психически ефект върху употребилия.

Стимулант – по отношение на ЦНС стимулант е всеки агент, който активира, повишава или увеличава невронната активност, в резултат на което е налице перцептивна, когнитивна и психомоторна стимулация. Наричат се още психостимуланти или ЦНС-стимуланти. Включват стимуланти от амфетаминов тип, кокаин, кофеин, никотин и т.н.

Токсичен – различен по времетраене ефект на веществото, свързан с увреждане функционирането на определен орган или група органи. Токсичността (бук. отровност) е показател за възможността на даден наркотик да предизвика паталогични промени в организма.

Толеранс – поносимост на индивида спрямо определено количество вещество. При повишения толеранс е налице намалена чувствителност спрямо ефекта на определена доза от наркотика (тъй като организмът се адаптира към честото му приемане), така че е необходимо повишаване на употребяваната доза, за да се постигне ефект, който преди е бил постиган от по-малка доза.

Хипнотик/Приспивателно – всеки от групата на депресантите на ЦНС, който има свойството да поражда сън. Основните класове успокоителни и приспивателни са бензодиазепините и барбитуратите.

Транквилизатори – наричат се още анксиолитици и успокоителни. Ефектът им е сваляне на психичното напрежение и успокоение. Понякога терминът се използва, за да се подчертае различието между тези медикаменти и седативните средства и хипнотиците, доколкото транквилизаторите премахват стреса и успокояват психомоторните процеси без (с изключение на много високите дози) да влияят върху будността на съзнанието и мисленето.

Фармакология – наука за лекарствата (дрогите), включително техния произход, външен вид, химически състав, свойства, биологично действие и терапевтична употреба. Свързана е с дисциплини като токсикологията, която изучава веществата като причина за възникването на нежелана реакция (странични ефекти) и методите за третирането й (антидотно лечение) и позологията, която изследва дозирането на лекарствата.

ЦНС (Централна нервна система) – състои се от главния мозък и гръбначния мозък, заедно с нервните окончания. Чрез нея се осъществяват промените в психичното състояние и поведението, които са под волеви контрол.

GHB – гамахидроксибутират (гамахидроксимаслена киселина). Излязъл от употреба операционен анестетик, който в ниски дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, в умерени дози - до заспиване, а високите дози предизвикват гадене, схващане на мускулите, конвулсии, припадък, подтискане на дишането, колабиране и кома. Смесването му с алкохол е много опасно и може лесно да доведе до фатални последици.

DMA – 2,5 диметоксиамфетамин

MDA – 3,4 метилендиоксиамфетамин

MDEA – 3,4 метилендиоксиметиламфетамин

MDMA – 3,4 метилендиоксиметамфетамин

LSD – (Lysergsaurediaethylamid) диетиламид на лизергиновата киселина /ДЛК/

PCP – фенилциклохексилпиперидин (фенциклидин)

2 CB – 4 бромо 2,5 диметоксифенетиламин