Начало
  Дрогите
  Закона
  Рискове
  Спешни случаи
  Основни понятия
  Проблем ли е?
  Ти решаваш
  За контакти


Design & Support:
Need.bg

web.need.bg

 



Дрогите
Анаболни стероиди

Анаболните стероиди са производни на мъжкия полов хормон, който при растежа на юношата има стимулираща роля в две основни насоки - ефекти на възмъжаването (напр. начално нарастване на пениса и мъжките полови жлези, удебеляване на гласа, поникване на брада и т.н.) и анаболни ефекти (повишаване на мускулната маса, на размера на вътрешните органи, контрола на телесните мазнини, ускоряване синтеза на протеини и на калцирането на костите). Въпреки че анаболните стероиди понякога имат и психични ефекти (повишаване на самочувствието и агресивността), хората, които ги вземат, желаят преди всичко да придобият по-атлетична фигура.

Наименования

Търговските имена включват: Sustanon 250, Deca-Durabolin, Dianabol, Anavar, Stanozolol.

Какво да знаем

- Като състав анаболните стероиди включват или наподобяват мъжкия полов хормон тестостерон.

- Някои от анаболните стероиди могат да се вземат като таблетки през устата, но повечето трябва да се инжектират.

- Безопасни са само анаболните стероиди официално набавени от фармацевт и приемани според лекарско предписание.

- В медицината анаболните стероиди се използват за лечение на анемията и мускулната слабост след хирургическа операция. Други видове стероиди се използват за лечение на екзема и астма.

- Анаболните стероиди се използват предимно от културисти и атлети, но също и от някои хора, които смятат, че това е начин да подобрят външния си вид. (Сами по себе си обаче анаболните стероиди не вършат работа - ако ги вземаш и просто седиш, чакайки да се превърнеш в Скалата или Терминатора, ще останеш много разочарован.)

- Употребата им в спорта е забранена. Един положителен тест може да сложи край на цялата състезателна кариера на спортиста.

Ефекти

- Употребяващите и очакват стероидите да ги направят по-агресивни и да ги накарат да тренират по-усилено.

- Съчетани с интензивни физически упражнения и високобелтъчна диета, анаболните стероиди могат да помогнат за изграждането на мускулите. Води се спор обаче дали помагат за повишаване на атлетизма и мускулната сила.

- Помагат за възстановяване след изтощителни упражнения.

- Според редица изследвания ефектите на анаболните стероиди са преди всичко психологични.

Рискове

- При системна употреба у някои хора възниква психична зависимост - те вярват, че не могат да постигнат добро представяне без да са взели стероиди. Други се чувстват добре когато са 'на стероиди', но стават депресивни, когато са без тях. Понеже много от 'спортистите' вземат препаратите на цикли (редуване на периоди на употреба и почивка) тези колебания в настроението могат да се отразят на ежедневните им занимания.

- Някои от редовно употребяващите анаболни стероиди стават с твърде променливо настроение или пък раздразнителни и конфликтни.

- Налице са данни и за физическа зависимост. Някои хора се нуждаят от лекарска помощ, за да спрат вземането на стероиди, тъй като изпитват абстинентни симптоми.

- Вземането на анаболни стероиди крие много рискове и за физическото здраве, само някои от които са обратими след спиране на употребата.

- Може да се спре съзряването и нормалния растеж на младите хора. Поради бързото калциране на костите те остават много ниски.

- Рисковете за мъжете включват: проблеми с ерекцията, порастване на женски гърди, смаляване и атрофия на тестисите, намаляване на спермата и дори стерилност.

- Рисковете за жените включват: окосмяване на лицето, удебеляване на гласа, смаляване на гърдите, задържане на течности, нередовност на месечния цикъл, уголемяване на клитора, при бременност е възможно помятане и раждане на мъртво дете. (Някои от промените - напр. в размера на гърдите, са необратими без хирургическа операция, а други, като растежа на брада и удебеления глас са необратими и след спирането на употребата.)

- И при двата пола са характерни промените по кожата: акне (младежки пъпки) по лицето, а по тялото - отоци, зачервявания, обриви и напукване на кожата. Стимулира се и опадането на косата (оплешивяване).

- Налице са бъбречни и чернодробни нарушения, които водят до хепатит, тумори и кисти.

- Промените в кръвните липиди и високото кръвното налягане водят до атеросклероза и сърдечни заболявания.

- Повишен е рискът за получаване на сърдечна атака и удар.

- Инжектирането във вените по принцип е много опасно. Инжектирането в мускулите може да засегне и увреди вените и нервите. Инжектирането с употребявани игли и спринцовки води до риск от опасни инфекции - напр. HIV/СПИН и хепатит. - Желанието да се увеличи действието или да се намалят страничните ефекти на анаболните стероиди кара някои употребяващи да приемат системно и други вещества, които са потенциално опасни за здравето.

<<
Алкохол

Пиенето на алкохол е познато за нашето общество от много години. Алкохолът съпровожда множество социални събития от жизнения път на българина и употребата му в определени граници се приема за нормална. Въпреки че производството и продажбата му на лица над осемнадесет години е легална, алкохолът е наркотик и носи всички присъщи на наркотиците рискове.

Какво да знаем

Етиловият алкохол се получава чрез ферментация на зърната от зърнените растения (бира) или на гроздов сок (вино). Добитият при ферментацията алкохол може да се концентрира чрез дестилация и така се получват концентратите (ракия, уиски, джин, ром). Освен етанола спиртните напитки - особено домашно произведените - съдържат и различни други алкохоли (метанол, пропанол, бутанол и др.), които имат наркотично действие и освен това са изключително опасни за организма. Алкохолното съдържание на напитките се измерва в градуси, които показват обемната концентрация на алкохола в проценти (при бирата обикновено е 3-6%, при виното 10-14%, а при концентратите - 40-50%). Колкото по-висок е алкохолният градус на една напитка, толкова по-силна интоксикация предизвиква тя. Степента на опиянение и ефектите (разбира се, те зависят в известна степен и от други фактори) върху поведението са пряко свързани с нарастването на концентрацията на алкохол в кръвта:

0.05% - намляване концентрацията на вниманието; обикновено добро настроение; понижен самоконтрол, донякъде отпадат задръжките; преценката става неточна;

0.10% - реакциите започват да стават забавени, а движенията неточни; намалена е предпазливостта;

0.15% - забавянето на реакциите е цялостно и трайно;

0.20% - настъпва значителен спад във възможностите за възприемане и движение; интоксикацията е очевидна;

0.25% - способността за движение е силно нарушена, залитане; нарушена е и способността за възприемане и ориентиране в околната действителност;

0.30% - въпреки че все още е в съзнание, интоксикираният изпада в ступор и престава да разбира случващото се наоколо;

0.35% - стига се до цялостно обезчувствяване; на това ниво при някои от хората настъпва смърт;

0.40% - тази концетрация е смъртоносна за повечето хора.

Ефекти

- Много хора харесват пиенето на алкохол, защото в малки количества, той може да им помогне да се отпуснат и да се чувстват по-спокойни в общуването. Други го използват заради свойството му да 'замъгли' съзнанието им, така че да забравят за своите проблеми.

- Често обаче алкохолът затруднява общуването - речта е станала нечленоразделна и неясна, координацията е нарушена, а емоциите са изкуствени и преувеличени.

- Освен от силата (концентрираността) на напитката ефектите зависят и от бързината на изпиването й. Има значение също дали човек се е хранил, колко тежи, какво е настроението и обкръжението му.

- Махмурлукът (ефектите след препиването) може да те накарат да се чувстваш зле около ден /понякога и повече/.

Рискове

- Алкохолът подтиска функционирането на централната нервна система.

- Бързото изпиване на голямо количество алкохол е много вредно, особено за младите и подрастващите, чийто организъм съзрява. - От едно и също количество алкохол жените се напиват повече отколкото мъжете. При тях и здравословните проблеми, свързани с пиенето на алкохол, се развиват по-рано.

- Предозирането (изпиването на твърде голямо количество алкохол) води до загуба на съзнание. В това състояние човек може да се задуши с повърнатото от него и да умре.

- Предизвиканото от предозирането алкохолно отравяне също може да бъде фатално.

- Продължителната прекомерна употреба на алкохол води до сериозни увреждания на стомаха, черния дроб и сърцето.

- Смесването на алкохолни напитки води до повишаване на риска. Смесването на алкохол и други наркотици е изключително опасно.

- След употреба на алкохол човек има недобър контрол върху себе си. В това състояние е много по-вероятно да бъде въвлечен в скарване или сбиване, да причини инцидент или да стане жертва на насилие.

<<
Амфетамини

Амфетамините са синтезирани за първи път през 1887 г. Групата им включва основно бензедрин (I-amphetamine), декседрин (d-amphetamine, dexamphetamine) и метамфетамин (methil amphetamine, methedrin). Пласираните понастоящем в Европа амфетамини са често комбинация от 'I' и 'd' амфетамини.

Наименования

В България амфетамините са наричани спийд, амфи, амфети или просто стимуланти.

Какво да знаем

- Амфетамините обикновено са под формата на сив, бял или мръснобял прах, а понякога и като таблетки.

- Могат да бъдат смъркани, поглъщани, инжектирани или пушени. Пригодността им за тези начини на приемане е различна

- напр. не всички амфетамини могат да се пушат. В зависимост от начина на приемане и дозата въздействието им трае около четири часа.

- Продаваните на черния пазар в България амфетамини са обикновено нискокачествени и много нечисти.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите амфетамините са високорискови вещества.

Ефекти

- Амфетамините са стимуланти на ЦНС. Употребилите се чувстват самоуверени, с повишени възможности и енергия. Намалена е нуждата от сън. Дишането и сърдечният ритъм са ускорени, кръвното налягане - повишено. Устата е суха. Високо е нивото на кръвната захар. При по-големи дози телесната температура се повишава и дишането е учестено.

- При някои хора се появява напрегнатост, те се чувстват уплашени и тревожни.

- Амфетамините подтискат апетита, но не задоволяват нуждата на тялото от храна.

- Употребата на амфетамини може да доведе до разраняване и увреди на зъбите, причинени от неволевото скърцане със зъби (bruxism).

- Нежеланите психологични ефекти при употреба включват: раздразнителност и агресивност (с резки промени в настроението и прояви на насилие); понижено самочувствие; нарушения на съня; тежка депресия (която може да доведе до самоубийство); страхови разстройства (вкл. пристъпи на паника); параноидни мисли; параноидни психози (вкл. неконтролируеми повтарящи се действия; халюцинации (могат да са зрителни, слухови и дактилни/за допир - напр. усещането на пълзящи под кожата насекоми, което кара човек да разрани кожата си).

- Физическите ефекти са свързани с поетото количество - високите дози водят до главоболие, повдигане, адене, повръщане, замъглено виждане и повтарящи се стереотипни движения. Много високите дози водят до абнормен сърдечен ритъм, изпускане на слюнка, гърчове, удар, прегряване, кома и смърт (най-често при инжекционен прием).

Рисковете

- Високите дози амфетамини (особено метамфетамин) са токсични за мозъчните клетки.

- След преминаването на въздействието на амфетамина се появяват умора и подтиснатост, които продължават един два дни, понякога и повече.

- Сънят, паметта и способността за концентрация са разстроени за известен период.

- Негативните ефекти след вземането - чувство за умора и липса на сили, безсъние, подтиснатост - могат да подтикнат към употреба на други наркотици (напр. канабис, бензодиазепини, алкохол, хероин) за облекчаване на състоянието.

- Високите дози, употребявани в течение на няколко дни, причиняват напрегнатост, обърканост, пристъпи на паника и халюцинации.

- Продължителната употреба води до зависимост.

- Развива се толеранс (което означава, че употребяващия се нуждае от по-голяма доза, за да постигне същия ефект).

- Може да се стигне до непрекъсната (подобно на алкохолен запой) неколкодневна употреба, последвана при спирането от 'криза', която се характеризира с напрегнатост, нервност, непоседливост, страхове и депресия.

- По-продължителната употреба води до преумора на сърцето. Предозирането може да е фатално.

- Употребата на амфетамини може да причини психични заболявания, вкл. психози (душевна болест в тесния смисъл на думата).

- Честото смъркане на амфетамини води до перфориране на носната лигавица, хроничен ринит и загуба на обоняние. Инжектирането с използавни от друг пособия (игли, спринцовки и др.) води до риск (по-голям от този при употребяващите хероин) от заразяване с HIV/СПИН, хепатит и други инфекции.

- Физическата активност, към която подбуждат - напр. продължително танцуване - води до обезводняване и прегряване. Токсичните ефекти на амфетамините са още по-силни, когато употребилият се намира заедно с много хора на едно място (напр. голямо музикално парти или купон).

<<
Екстази

Названието Екстази е било дадено на метилендиоксиметамфетамина (MDMA), но днес под това име се продават различни химически и фармакологично близки вещества (MDE, MDA, MBDB, MDEA) и комбинации. Химически MDMA е близък до стимуланта амфетамин и халюциногена мескалин - затова може да има и стимулиращи, и халюциногенни ефекти. Понакога екстази се определя като ентактоген заради потенциала му да влияе улесняващо върху общуването.

Популярни наименования в България

MDMA - Е, Х, ХТС, ADAM, 'бонбони', 'фентъзи', дискобисквити, DOVE

Какво да знаем

- Екстази обикновено е на таблетки или капсули. Формата, размерите и цветовете на таблетките, както и изображенията върху тях са най-разнообразни (външният вид нищо не говори за въздействието - възможно е две таблетки с еднакво изображение, форма и цвят да имат съвсем различен ефект). По-рядко веществото е под формата на прах, които може да се смърка или инжектира.

- Ефектите на Екстази са непредвидими.

- Това се отнася в още по-голяма сила за разпространяваните в България 'Екстази'. Те обикновено не съдържат MDMA, а другите вещества, които се продават вместо него могат да имат най-различни като сила и посока въздействие.

- Водата не е противоотрова на Екстази. За да се намалят обаче рисковете, свързани с прегряване и обезводняване на организма при продължително танцуване /особено на места, където има много хора и е топло/, е необходимо:

1) да се правят системно почивки 'за охлаждане';
2) да се пият по около половин литър /но не повече/ безалкохолни напитки (вода, натурални сокове, изотонични напитки) на всеки час;
3) да се носят незапарващи дрехи.

- Пиенето на течности не може да предпази от страничните ефекти на Екстази (самият наркотик причинява задържане на течност). Пиенето на твърде много течности може да бъде опасно, дори фатално.

- Според Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите MDMA е високорисково наркотично вещество.

Ефекти

- На практика ефектите са непредвидими, защото никога не знаеш какво точно си купил от черния пазар.

- Ефектът на MDMA започва след около 20-30 до 60 минути след поглъщането на таблетката и продължава няколко часа (обикновено 3-6, в отделни случаи и повече). Употребяващите, които очакват бърз ефект и вземат втора таблетка, защото не го усещат, предозират.

- Търсените ефекти са чувство за емоционална близост и хармония с околните. Възприятията (звуците, цветовете) и преживяванията могат да изглеждат много по-интензивни. Притокът на енергия може да подтикне употребилия да танцува с часове.

- Съчетано с действието на Екстази, изтощението от продължителната физическа активност може да доведе до обезводняване, прегряване, сърдечна или бъбречна недостатъчност.

- Непосредствените физически ефекти включват: липса на апетит, сухота в устата, повишено кръвно налягане, ускорен пулс, колебания на телесната температура, учестено дишане, повишено ниво на захар в кръвта, настръхване на кожата.

- При някои употребили се появява мускулно напрежение, схващане на раменете и краката, стягане или трудно отваряне на челюстта, неволево скърцане със зъби (bruxism), което води до разраняване и увреди на зъбите, както и бързи неволеви движения на очните ябълки настрани.

- По-високите дози предизвикват главоболие, гадене, повръщане, замъглено виждане и повтарящи се стереотипни движения.

- Високите дози могат да предизвикат изключително силно повишаване на телесната температура (malignant hyperthermia), което да доведе до блокиране на мускулите, бъбреците и сърдечносъдовата система. Употребата на Екстази може да причини също сърдечна атака, удар и припъдъци при някои хора.

- Понакога Екстази подтиска сексуалното желание.

Рискове

- Има различни рискове, свързани с начина на приемане: при инжектиране - от външни и кръвнопреносими инфекции (HIV/СПИН, хепатит и др.), при смъркане - от кожни инфекции и обриви, хроничен ринит и загуба на обоняние.

- Висока е опасността от злополуки при шофиране или работа с машини.

- Екстази пречи на организма да чувства умора и подбужда към физическа активност - напр. продължително танцуване на парти. Когато е под въздействието му, тялото не е в състояние да отчита добре усещанията, които служат като сигнали за опасност (изтощение, замаяност, прегряване, обезводняване, мускулни схващания) и може да се стигне до фатални инциденти.

- Смъртните случаи след употреба на Екстази са предизвикани от влиянието му върху телесния температурен контрол, прегряването и изтощението на организма. Малка част от регистрираните смъртни случаи е била свързана с пиене на прекалено много течности в опит да се избегне обезводняването. Макар смъртни случаи с предозиране от Екстази да са малко вероятни, рискът от алергична реакция с фатални последици, дори и при сравнително малки дози, реално съществува.

- Под въздействието на Екстази е по-висок рискът човек да участва в незащитен сексуален контакт, да стане жертва на насилие или друго престъпление.

- След като започне действието на Екстази ('да те хване') е възможно човек да изпита обърканост, дезориентация, страхове, пристъпи на паника, депресия, параноя и по-рядко - психотични състояния.

- Неприятните ефекти след като 'те пусне' (остава усещане за умора, липса на сили, безсъние, подтиснатост, което може да продължи дни наред) могат да подтикнат към вземане на други наркотици за облекчаване на състоянието.

- Въпреки че към Екстази не се формира физическа зависимост, при някои употребяващи се развива модел на хронично приемане.

- Хроничната употреба може да причини чернодробно възпаление, бъбречна недостатъчност и заболяване на костния мозък.

- Екстази е токсично за нервните клетки. Последните изследвания върху употребяващи хора (а преди това и върху лабораторни животни) са показали, че предизвиква дълготрайна, вероятно невъзвратима, увреда на определени мозъчни структури и последващо разстройство на паметта.

- Проблемите, които могат да се появят след време, като цяло, са много по-сериозни от тези при директното въздействие.

<<
Инхаланти (дишане на лепило)

Става въпрос за вдишване на изпаренията на препарати, използвани в бита: лепила, аерозоли, почистващи средства, коректори, газ, бензин, разтворители и т.н. Почти всички от този широк спектър летливи вещества се включват в три групи - въглеводороди, хлорпроизводни и кетони. Поради лесната им достъпност (легалност), относително ниска цена и силно увреждащо действие в употребата им са въвлечени предимно бедни, слабообразовани и маргинализирани групи на обществото. Симптомите на отравяне с тези вещества могат да се проявят и при хора, които ги използват в работата си и не са спазвали инструкциите за безопасност.

Какво да знаем

- Чрез белите дробове инхалантите проникват в кръвта и оттам циркулират в цялото тяло.

- Механизмът на действие на инхалантите върху психиката е неизяснен, допуска се, че втечняват мембраните на нервните клетки.

- Начинът на приемането им - директно вдишване от напоена тъкан или от найлонов плик - води до висок риск от задушаване.

Ефекти

- Ефектите настъпват относително скоро и се оприличават на алкохолна интоксикация - като да се напиеш много и то бързо. Обикновено вдишването на органичните разтворители води до замъглено съзнание и замаяност, а при поемане на повече от веществото - загуба на координация, нестабилна походка, нарушена преценка и дезориентация. Някои от употребилите изпадат в дрямка и имат халюцинации, а други стават напрегнати, объркани и параноични.

- Обикновено ефектите са непродължителни (15 - 45 минути) и са последвани от гадене, главоболие, сънливост и виене на свят, които траят около 1 - 2 часа. Това кара някои потребители да повтарят интоксикацията.

Рискове

- Използването на газ, лепило или аерозоли може да причини внезапна смърт - дори да става въпрос за първо опитване.

- Вдишването на летливи вещества може да предизвика внезапна смърт по разнообразни начини.

- Поради недобрия контрол върху собственото поведение, нарушени възприятия и ориентация употребилият инхаланти е изложен на висок риск да му се случат различни инциденти (особено ако е покрай железопътни линии, натоварени пътища, канали, изоставени къщи) или да стане жертва на насилие.

- Понякога употребяващите убят съзнание. Обикновено се възстановяват сравнително бързо, но има много смъртни случаи в това състояние, причинени от задушаване със собствените повърнати материи.

- Рискът от задушаване е най-висок, когато при вдишването цялото лице е пъхнато в найлонов плик.

- Сериозните увреди на телесните органи при дълготрайната употреба на инхаланти, е особено изразена при 'дишането' на лепила, съдържащи толуен.

- Системната злоупотреба с газ, лепило или аерозоли може да доведе до хронично гадене и повръщане, коремни болки, причерняване, световъртеж и главоболие, както и до нарушения в сърдечната система. Двигателната координация е разстроена, като цяло тялото отслабва, мускулите загубват силата си и човек се уморява много лесно. Чести са неврологичните смущения - треперене, сърбеж, парализа на лицевите нерви, 'иглички' и 'изтръпване' на крайниците до степен загубване на усещането при докосване. Забележим е спадът на интелектуалните възможности (оглупяване).

- При дълготрайна употреба се развива зависимост. Тя е особено изразена психично, но при някои летливи вещества (напр. азотен окис) може да се говори и за физическа зависимост.

- Дълготрйната употреба уврежда значимо мозъка, черния дроб и бъбреците.

<<
Канабис

Канабисът е най-разпространеният нелегален наркотик в България. Ако си тийнейджър, попадането на приятелско събиране или купон, където се пуши канабис, е най-вероятната първа среща с наркотично вещество. Растението коноп (Cannabis sativa) е един вид, но между отделните му разновидности има множество биологични, химически и/или морфологични различия. Съдържа около 60 (според някои изследователи са към 400) вещества с подобна химическа структура и различна активност, наричани канабиноиди (тетрахидроканабинол, канабинол, канабидиол, канабигерол, канабиноидни киселини и т.н.). Основното активно вещество в канабиса, което въздейства върху психиката, е делта-9-тетрахидроканабинолът (ТНС). Забраната за засяване и отглеждане на коноп в България се отнася за растения със съдържание на ТНС над 0.2 теглови процента.

Канабисови продукти и популярни наименования

Въпреки че традиционно 'канабис' се наричат най-общо продуктите, получени от растението канабис, според определението на Международната конвенция от 1961 г. 'канабисът' представлява цъфтящите върхове на растението, от които не е извлечена смолата. В литературата по принцип се прави разграничение между марихуана (женските цветове и листата около тях) и ганджа (само съцветията), тъй като втората е с много по-високо съдържание на ТНС. В България обаче, обикновено продаваният на черния пазар продукт на канабиса, наричан 'трева' (също така марихуана, анджа, джойнт, индийски коноп, коз, сас, kif, Marie Jeanna, pot и др.) представлява смес от изсушени и нарязани стебла, листа и цветове от цялото растение (вкл. от мъжки растения, които имат нисък процент на активни вещества), чието съдържание на ТНС силно варира. Другите канабисови продукти с по-силно действие са канабисовата смола (хашиш, хеш, charas, hash, shit) и канабисовото /хашишово/ масло (honey oil, red oil).

Какво да знаем

- Обикновено канабисът се пуши самостоятелно или смесен с тютюн в саморъчно направени цигари (джойнт, масур, конус), в наргиле (или бонг) или лула. Може да се поглъща през устата, при което ефектите се появяват по-късно и изразеността им в по-голяма степен е извън контрола на употребяващия.

- Канабисът може да има много различно по сила въздействие - някои разновидности (напр. т. нар. skunk) са много силни. Ефектите варират значително и според средата, околните хора, опита, личностовите характеристики, емоционалните проблеми в момента и очакванията на употребяващия.

- Някои разновидности канабис (или високи дози) имат ефекти, подобни на тези при LSD.

- Различните начини за обработване или смесването на канабиса с други психоактивни вещества ( напр. 'друсана трева') може да доведат до много опасни за здравето последици.

- Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите канабисът е високорисково наркотично вещество и според Наказателния кодекс който 'произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася' такова вещество се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева. Разпространението включва и даването или продаването на малки количества на приятели.

- Мнението, че 'може да си имаш малко количество за лична употреба' е широко разпространена заблуда, изиграла лоша шега на немалко хора. Не се наказват единствено лица, за които чрез експертизи е установено, че са зависими и количеството, което държат (придобиват, съхраняват, пренасят) е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Ефекти

- Търсените ефекти са приятно отпускане, еуфория, приказливост и намаляване на задръжките (и комплексите), чувство за съпричастност с компанията, както и задълбочаване на сетивния опит (по-ярко възприемане на звуците, цветовете, вкуса, миризмата).

- Физиологичните ефекти включват учестяване на пулса, зачервяване на очите, може да има усещане за сухота в устата и да бъде повишен апетитът.

- Докато трае въздействието на канабиса изпълнението на интелектуални задачи, изискващи запомняне и логично мислене или на задачи, изискващи добра преценка и координация на движенията (напр. каране на кола или работа с машини) е влошено.

- В по-късните стадии употребилият става тих, рефлективен и унесен. - След преминаване на въздействието човек може да чувства умора и липса на енергия.

- При по-големи дози възприемането на звуците, цветовете и другите усещания могат да бъдат изострени или изкривени, а мисленето става бавно и объркано.

- При големите дози ефектите на канабиса са подобни на тези при халюциногените (дезориентираност, безпокойство, неприятна превъзбуда и напрегнатост, псевдохалюцинации). Може да се появи пристъп на паника, тревожностово разстройство или да започне психотичен епизод (психично заболяване в тесния смисъл).

- При дългосрочно приемане се развива умерен толеранс (нужда от по-високи дози за постигане на ефект).

- При някои употребяващи се формира психична зависимост и те имат затруднения, когато искат да прекратят вземанията.

Рискове

- Уврежда се краткосрочната памет и възможността за концентрация.

- Употребилият може да стане много напрегнат, да преживява силни страхове и параноично състояние (чувство за заплашеност, страх че те преследват и искат да ти направят нещо лошо) или да бъде съсредоточен върху силно изразеното сърцебиене и мисълта, че ще умре. Освен от наркотика тези състояния се влияят значително и от околната обстановка и настроението на употребяващия.

- Нарушената адекватност на преценките /намалена концентрация на вниманието, нереално възприемане на времето и пространството, забавено време при реагиране/ и лошата координация могат да доведат до инциденти и злополуки (човек не бива да шофира или да се вози заедно с употребил канабис шофьор).

- При редовно вземане някои употребяващи стават вяли, кръга от интересите им се стеснява и губят желание за постигане на цели, които преди това са ги интересували.

- Абстинентният синдром при канабиса е слабо изразен, но при някои употребяващи е налице раздразнителност и напрегнатост, безпокойство и проблеми със заспиването.

- Тъй като вдишваният дим при пушенето на канабис съдържа катран и други вредни съставки (катранът е с 50% повече отколкото при цигарите с високо съдържание на катран) при редовна употреба значимо нараства рискът от белодробен рак, хроничен бронхит и други белодробни заболявания.

- Редовното пушене на джойнт, съдържащ и тютюн, може да доведе до формиране на зависимост към никотин.

<<
Кокаин

Кокаинът се извлича от листата на храста кока, който расте в земите на Централна и Южна Америка. Той е един от най-силните 'природни' стимуланти и съответно има потенциал за създаване на силна зависимост.

Наименования

Най-често използваните улични имена за кокаина в България са 'кока' и 'бяло'.

Какво да знаем

- Кокаинът е бяло прахообразно вещество, което обикновено се смърка през носа ('магистрали'). Някои употребяващи го инжектират или втриват във венците.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите кокаинът е високорисково вещество.

Ефекти

- Кокаинът е стимулант със силно, но непродължително действие.

- Приемането му създава усещане за комфорт, енергичност и увереност. Този ефект трае средно до към 30 минути.

- В употребилия остава силно влечение да взема още и още дози.

- Някои хора продължават да вземат нови дози в желанието си да не преживеят т. нар. 'пускане'(когато не се усеща вече въздействието на наркотика, настъпва изтощение и подтиснатост).

Рискове

- Тъй като натоварва значително сърдечно-съдовата система (ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане), кокаинът може да причини сериозни проблеми, особено при хора с високо кръвно налягане или предразположеност към сърдечни заболявания.

- Може да доведе до белодробни и сърдечни нарушения с фатален изход.

- Интензивната употреба на кокаин може да доведе до гърчове.

- След употреба остава усещане за умора, нежелание за действие, подтиснато настроение и депресия за около един два дни, понякога и повече.

- След вземането на по-голяма доза или на малки дози начесто една след друга за кратък период от време у човек се поражда състояние на безпокойство и тревожност, объркване и параноя (чувство че околните говорят за него, преследват го и искат да му навредят).

- Смъркането на кокаин системно уврежда вътрешността на носа и може да доведе до перфорация на носната лигавица. Инжектирането води до увреждания на вените и рискове от инфекции.

- Кокаинът е от най-скъпите наркотици в България. Поради бързопреходността на желания ефект и оставащата нужда от нова употреба вземането на кокаин е твърде скъп навик.

- Към кокаина се създава силна психична зависимост и употребата му става трудно контролируема.

- При системна употреба човек става напрегнат, подозрителен и параноичен.

- Кокаиновата психоза се характеризира с интензивно ирационално чувство за заплашеност и преследване и съответно изблици на раздразнителност и агресия.

- Дори когато е ясно, че има сериозни проблеми употребяващият кокаин е трудно да бъде убеден да потърси помощ. В периода на вземането е твърде самоуверен, а иначе - твърде параноичен, за да се обърне към психиатричните служби.

- При спирането на системната употреба човек се чувства депресиран, изчерпан, неуверен и песимистично настроен.

- Продължителната употреба води до чернодробни увреждания.

- Предозирането води до смърт.

<<
Крек

Крекът (крак) е обработен с алкално вещество кокаин, който има вид на малки бели, бежови или кафяви кристалчета. Името му идва от своеобразния шум (пращене, пукане), който тези бучки издават при нагряване на пламък.

Наименования

Поради външния си вид е нарчан 'скала' или 'камъче'.

Какво да знаем

- Крек е форма на кокаина, която е пригодена за пушене.

- В САЩ за разлика от кокаина, чието използване се асоциира с материално задоволените слоеве на обществото, крекът е дрога на бедните.

- Според българския Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите е високорисково вещество.

Ефекти

- Ефектите при пушене на крек са подобни на тези при смъркане на хероин, но много по-интензивни.

- Еуфорията е по-кратка, основното въздействие трае до към десет минути. В употребилия остава силно желание да 'гони ново надрусване' чрез приемане на нова доза.

- Системно употребяващите стават склонни да вземат хероин, за да притъпят това влечение за нови дози.

Рискове

- В България пушенето на крек изисква много средства.

- Пушенето на крек уврежда сериозно дихателните пътища и белите дробове. Причинява и чернодробни нарушения.

- Системната му употреба може да доведе до фатални сърдечни заболявания. Особено опасен е за хора със сърдечни проблеми.

- Висок е рискът от гърчове.

- Крекът е силно пристрастяващ и създава тежка зависимост.

- Тъй като 'надрусването' е силно изразено, обикновено употребата на крек е трудноконтролируема.

- Високите или взети начесто една след друга дози водят до състояние на нервно безпокойство, обърканост и параноя (чувство че те гледат или говорят за тебе, преследват те и искат да ти навредят).

- Системната употреба също води до безпокойство, нервност и тревожност, които преминават в параноично състояние.

- След преминаване на възбудата от въздействието употребилите изпадат в състояние на безпокойство и безсъние; често им се повдига и гади.

- При редовната употреба на хероин за 'успокояване' се създава хероинова зависимост.

- Предозирането води до смърт.

<<
Кофеин

Кофеинът, наречен така, защото е изолиран през 1820 г. от кафето, принадлежи към групата на вероятно най-старите известни стимуланти - ксантините. Тези вещества се съдържат и в много от използваните в съвременността продукти - кафе, чай, какао, шоколад и някои освежителни газирани напитки. Трите най-важни сред тях, които представляват метилизирани ксантини (метилксантини) и се отличават с водоразтворимост, са кофеинът, теофилинът и теоброминът. От тях кофеинът в най-голяма степен, а теоброминът в минимална степен, имат стимулиращ ефект върху централната нервна система (ЦНС) и скелетната мускулатура. Теофилинът е най-силен, а кофеинът най-слаб, що се отнася до ефектите им върху сърдечносъдовата система.

Какво да знаем

- Въпреки че понастоящем е напълно легално навсякъде по света, в миналото пиенето на кафе е било забранявано за кратко в Турция, Англия и други страни.

- Кофеинът има медицинско приложение като лекарство за повишаване на кръвното налягане и стимулиране работата на сърцето, влиза в състава на болкоуспокояващи лекарства (предимно за лавоболие) и препарати за отслабване.

- Чрез приемането на кофеин може да се намали влиянието на умората при изпълнение на интелектуален или физически труд, но по принцип не може да се подобри постижението на неуморен човек, особено при сложни задачи.

- Чаша кафе съдържа средно около 100 мг. кофеин, чаша чай - 50 мг., кутия Coca Cola - 45.6 мг., Pepsi Cola - 38.4 мг., Pepsi Light - 36.0 мг., 100 гр. млечен шоколад - 21 мг., 100 р. черен полусладък шоколад - 70 мг. кофеин.

Ефекти

- Приет през устата, кофеинът се усвоява бързо и пиковите нива в кръвта се достигат 30 минути след приемането. Въпреки че максималният ефект върху ЦНС настъпва след около 2 часа, чувството за ободряване може да се усети и в първия половин час след изпиването.

- След две чаши кафе, изпити скоро една след друга (около 200 мг. кофеин), мозъчната кора се активира, намалява се забележимо сънливостта и усещането за умора. За нередовно пиещите кафе това количество е съвсем достатъчно, за да се отложи и затрудни момента на заспиването. - За някои хора ефективно ободряваща доза може да бъде и една чаша кафе. Тези разлики са свързани със създаващия се толеранс към ефектите на кофеина - след известно време на консумация са необходими по-големи дози (2 до 4 пъти), за да се постигне същия ефект, който преди това са причинявали по-малки дози. Това в по-малка степен се отнася до стимулиращото въздействие на кофеина върху ЦНС и в по-голяма - за други ефекти (засилване на слюноотделянето, засилване отделянето на урина). За да се понижи и загуби толерансът може да са необходими около два месеца въздържание от употреба на кофеиносъдържащи продукти.

- Кофеинът не е силно токсичен, смъртоносната доза при поглъщане през устата е към 10 гр. (еквивалент на около 100 чаши кафе). Смъртта се причинява от конвулсии и подтискане на дишането.

- Кофеинът действа директно върху кръвоносните съдове, причинявайки разширяване; от друга страна чрез стимулиращото си влияние върху определени мозъчни центрове причинява свиване на мозъчните кръвоносни съдове (най-вероятно на това се дължи способността му да намалява мигренното главоболие).

- Към кофеина се създава психично и физиологично привикване и когато употребата му бъде прекратена рязко настъпват /не особено драматични ако ги сравняваме с тези при други вещества/ абстинентни симптоми. Най-забележимият от тях е главоболието, което се появава около 18 - 19 часа след последната употреба. Други абстинентни симптоми включват лесна уморяемост и усещане за понижена енергия. Симптомите са най-силни през първите два дена след прекъсване на приема и интензивността им спада в следващите 5 - 6 дена.

Рискове

- Високите дози (около 500 мг.) кофеин забързват сърдечния ритъм, увеличават кръвното налягане и учестяват дишането. Кожата се зачервява, а отделянето на урина е увеличено. Поемането на още по-големи дози води до засилено сърцебиене и риск за излизане от нормалния сърдечен ритъм; може да причини също треперене и мускулни конвулсии, стомашни болки, разстройство и непоносимост към светлина.

- Редовното пиене на големи количества кафе (пет или повече чаши дневно) повишава значително риска от коронарни заболявания и получаване на сърдечна атака. Това се отнася особено за случаите на съчетаване с други рискови фактори (пушене, генетична предразположеност към сърдечни заболявания, наднормено тегло, високо кръвно налягане, високи нива на холестерол).

- Изследванията относно влиянието на кофеина върху бременността показват, че консумацията му може да намали способността на жената да забременее, да увеличи вероятността за спонтанен аборт, както и да забави нарастването на плода, така че новороденото да бъде с по-ниско от нормалното тегло.

<<
Никотин (тютюн)

Тютюнът, подобно на алкохола, има легална продажба, но всяка одина той причинява смъртта на огромен брой хора по света. Да започнеш да пушиш е едно от най-тъпите неща, които можеш да направиш, защото това е една много силно пристрастяваща дрога. Много млади хора започват да пушат в училищна възраст и о правят по най-различни причини. Обикновено по-късно, като станат по-възрастни, искат да спрат, но голяма част от тях откриват, че просто не могат.

Какво да знаем

- Тютюнът съдържа наркотик, наречен никотин, който води до силна зависимост. - Продажбата на тютюн на лица до 18 години е нелегална.

Ефекти

- Никотинът е силен и бързодействащ наркотик. Обикновено се причислява към стимулантите.

- Никотинът започва да действа на мозъка около 8 секунди, след като бъде вдишан тютюневия дим.

- Никотинът ускорява сърдечния ритъм и повишава кръвното налягане.

- При първите опити за пушене човек често чувства замаяност и отпадналост, възможно е гадене и повръщане.

- Редовните пушачи казват, че цигарите им помагат да се съсредоточат или обратно - да се отпуснат и намалят нервността. Затова играе роля и изработеният навик за повтаряне на привични действия в пушаческия 'ритуал' (да палиш цигара, да я държиш и дърпаш от нея).

Рискове

- Формирането на зависимост към цигарите е много улеснено. На повечето пушачи им се иска никога да не са започвали.

- Въпреки че някои хора пушат само отвреме навреме, голямата част развиват зависимост и се превръщат в редовни пушачи. При тях настъпват трайни биохимични промени (т.е. има и физическа зависимост) и при липса на веществото се проявяват признаци на абстиненция - забавен пулс, проблеми със съня и апетита, безпокойство, раздразнителност или депресивност, невъзможност за съсредоточаване, намалена работоспособност и др.

- Пушенето може да излезе доста скъп навик. Ако пушиш дори само по десетина цигари дневно на година харчиш между 300 и 450 лева.

- Тютюневият дим съдържа около 4000 химически вещества, много от които увреждат здравето. Безспорно е, че тютюнопушенето съкращава живота. Рискът от преждевременна смърт е толкова по-висок, колкото:

1) повече цигари пушиш дневно;
2) повече години пушиш;
3) в по-ранна възраст си започнал да пушиш; и в по-малка степен
4) вдишваш по-дълбоко дима.

- Пушачите много често страдат от кашлица, заболявания на дихателните пътища и белите дробове. При тях е вероятно развиването на проблеми с кръвоносните съдове и на язва. Пушаческият навик може да доведе до рак (най-често белодробен), емфизем, сърдечно заболяване или мозъчен инсулт - всяко от тези заболявания е потенциално смъртоносно.

- Вдишването на тютюневия дим от непушачите в стаята (пасивно пушене) може да им причини дихателни проблеми, астма и дори рак. В това отношение особено уязвими към развиването на белодробни заболявания са малките деца и бебетата.

- Пушенето от бъдещите майки, особено във времето на бременността, може да се отрази на плода. По-вероятно е детето да се роди с намалено тегло или да има други усложнения, както и да е по-податливо на заболявания в последствие.

- Причиненото от свиването на кръвоносните съдове при пушене влошено кръвоснабдяване води до жълтеникав тен на лицето и засилено стареене на кожата.

- Пушенето става причина за пожълтяване и на пръстите на ръцете, за постоянно лош дъх и неприятна миризма на косата и дрехите.

<<
Хероин (и др. опиати)

Понастоящем за България хероинът е наркотикът, който е свързан с най-тежки вреди както за употребяващия го, така и за обществото.

Други наименования

На улицата най-често е наричан материал, херо, кафяво, стаф.

Какво да знаем

- Хероинът е болкоуспокояващ наркотик, който се изготвя от опиевия мак. Вещества от неговата група - напр. морфинът - се предписват от лекарите на пациенти с ракови заболявания в последен стадий, когато болките са нетърпими.

- Когато е чист изглежда като бял прах. Продаваният в България 'уличен' хероин има от жълтеникав до кафяв цвят.

- Хероинът може да бъде приеман по различни начини - чрез пушене, инхалиране, смъркане, инжектиране - всеки от които крие различни опасности. Силна зависимост се създава при всички начини на приемане.

- Хероинът спада към групата на опиатите. Други наркотици от тази група, които имат сходни ефекти са морфинът, лидолът, кодеинът, метадонът и т.н.

- Към опиатите се създава силна психична и физическа зависимост. Всеки, който ги е употребявал редовно след сравнително кратък период започва да изпитва:

1) променен толеранс - нуждата от все по-високи дози, за постигане на ефект, за който преди това са трябвали по-ниски дози ('качване на дозата');
2) симптоми на абстиненция - когато употребата е спряна или намалена рязко /около 8 часа след последната доза/ постепенно настъпва комплекс от неприятни явления: течащ нос, топли и студени вълни, потене, 'пролазващи' тръпки, треперене, мускулни спазми, болки в мускулите, болки (особено в областта на кръста и долните крайници) в костите и ставите, нервност, раздразнителност, безсъние;
3) силно влечение (усещане за вътрешна принуда) да вземе поредна доза, което доминира над другите желания и над разумните доводи.
4) усещане за намален контрол над собственото поведение, постепенно отпадане на интереса към обичайните занимания и съсредоточаване на ежедневните усилия предимно към набавянето на нова доза;
5) в по-малка или по-голяма степен: отхвърляне от предишната среда и социална изолация.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите хероинът е вещество с висока степен на риск за общественото здраве, което е забранено за прилагане в медицината. Наказанието за неговото придобиване и държане е лишаване от свобода от 10 до 15 одини и глоба от 100 000 до 200 000 лева.

Ефекти

- Ефектите при вземане зависят от количеството наркотик (поносимостта е индивидуална; дозите, които употребяват напредналите са смъртоносни за начинаещите), чистотата му, евентуалното комбиниране с други поети вещества, обстановката, състоянието и очакванията на употребяващия. Обикновено първият опит води до замаяност, прилошаване, гадене и повръщане.

- В по-малки дози хероинът създава усещане за приятно затопляне и емоционален комфорт.

- По-високите дози правят употребилия сънлив и отпуснат.

- Високите дози водят до предозиране - кома и смърт.

Рискове

- Хероинът е силно пристрастяващ и създава тежка зависимост. Да се добере до следващата доза става най-важното нещо в живота на употребяващия.

- Тези, които са започнали да употребяват редовно, имат нужда от наркотика просто, за да се чувстват нормално.

- При системната употреба апетитът е подтиснат и теглото рязко спада. Загубено е и сексуалното влечение.

- Разграничаването на малки и високи дози е съвсем условно. Понеже ефектът зависи от множество фактори, може някой да вземе доза, която му се е струвала малка, а тя да се окаже за него свръхдоза.

- Поради промяната в толеранса на организма и поради неизбежните финансови затруднения тези, които са започнали с пушене или смъркане на хероин, често се чувстват принудени да преминат към инжектирането му, за да увеличат ефекта.

- От гледна точка на предозирането пушенето е по-малко опасно от другите начини на приемане, защото поемането на наркотика се осъществява по-плавно и постепенно и дозата по-лесно може да бъде контролирана. При смъркането цялата доза се въвежда в тялото наведнъж и предозирането е лесно. Най-опасният начин за вземането на хероин е инжектирането - при него дозата достига мозъка почти незабавно и рискът от свръхдоза е много олям. Освен това със същата скорост директно в кръвообращението влизат и нечистите примеси на уличния хероин, което може да причини различни инфекции.

- Честото инжектиране уврежда вените, причинявайки тромбози и абцеси. Може да доведе до гангрена.

- Използването на употребявани от друг (чужди) пособия за инжектиране /игли, спринцовки, филтър, капачка и т.н./ излага на висок риск от зарязяване с опасни инфекции като хепатит и HIV/СПИН.

- Отказването от хероина и преживяването на абстиненцията може да бъде много трудно.

- Някои хора успяват да преминат абстинентната криза относително бързо, но са им необходими години, за да преодолеят психически зависимостта.

<<
Халюциногени (LSD, псилоцибин, мескалин)

Халюциногените са нееднородна група от вещества, при чието приемане се получава променено възприемане на обективната реалност. Наричани са още фантастни дроги заради идеята, че заменят реалния свят със света на фантазията; психеделици заради идеята, че ти позволяват да надникнеш в собствения си душевен мир; психозомиметици заради идеята, че въвеждат в състояние, наподобяващо душевно разстройство. Класическите халюциногени включват LSD, псилоцибин и мескалин. Конкретното въздействие на тези наркотици до голяма степен зависи от характеристиките на самия употребяващ - личностови качества, житейски и преживелищен опит (включително предишен опит с наркотици), настроението, мотивацията и очакванията му в момента на употребата. Важни са също характеристиките на обкръжението - условия и обстоятелства при употребата, околната обстановка и хора. Изглежда ефекта на LSD напр. зависи от индивида и обкръжението му толкова, колкото и от качествата на наркотика сам по себе си.

<<
LSD

Наименования

Абревиатурата идва от химическото име: диетиламид на лизергиновата киселина. В България като популярни наименования са приети: 'есид' (киселина), 'трип' (думата означава пътуване, екскурзия, но също и спъване) или 'картони'.

Какво да знаем

- LSD обикновено се продава на тънки картончета или парчета хартия, понякога с картинка от едната страна. Картинката не говори нищо за вероятните ефекти и за силата на наркотика. Може да бъде и като таблети, капсули, течност.

- LSD е един от най-непредвидимите във въздействието си наркотици.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е високорисково вещество.

Ефекти

- Ефектите на LSD са непредвидими. Влияние оказва взетото количество, обстановката, личностовите особености, настроението и очакванията на вземащия.

- LSD е много силен халюциногенен наркотик. Въздействащите дози се измерват в микрограмове (една милионна от грама).

- Ефектите от въздействието могат да продължат до към 8-12 часа. По време на това 'пътешествие' възприятието за движение и за време може да бъде забързано или забавено; възприемането на предметите, цветовете и звуците са изкривени.

- Физиологичните ефекти са много различни за отделните индивиди, може да има коренно противоположно въздействие върху различните хора или върху един и същи човек при различни условия, а дори и в рамките на една употреба. Някои от ефектите, които може да се наблюдават са: разширени зеници, повишаване на сърдечния ритъм, на кръвното налягане, на телесната температура и на кръвната захар. Също може да има изпотяване или тръпки, настръхнала (гъша) кожа, гадене и повръщане. Треперене, слабост, атаксия, вцепеняване (вкоченяване) и мускулни спазми също са възможни.

Рискове

- След като веднъж е започнало 'пътуването' няма начин да бъде спряно.

- Т. нар. 'лошо пътуване' е ужасяващо преживяване. Хлюцинациите са неприятни, човек изпитва силен страх, чувства се под силна заплаха, смята че животът му е застрашен, че е преследван или 'хванат в капан', че полудява неконтролируемо и необратимо. Понякога не си спомня, че това е въздействие от наркотика и ужасът е още по-голям.

- Невъзможно е да се предвиди кога ще има 'лошо пътуване', но то е по-вероятно ако на употребяващия му е нервно, напрегнато и некомфортно или е подтиснат, както и ако е в непозната обстановка.

- Параноята и усещането за загуба на контрол остават чувство за тревожност и страх дълго време след употребата. В повечето случаи тези панически атаки не оставят значими дългосрочни увреждания, но при някои хора имат за резултат формиране на травматично стресово разстройство.

- Употребилите дори веднъж могат да преживеят повторно част от 'пътуването' в някакъв случаен момент без да са взели наркотик. Обикновено тези повторни преживявания на LSD ефекти, които могат да се случат месеци или години след употребата, са краткотрайни (flashback - ретроспективна сцена, обратен проблясък, ехо-ефект), но могат да бъдат хронични (халюциногенно персестиращо перцептивно разстройство, персестираща психоза).

- Докато употребилият LSD халюцинира, може да му се случат различни неприятни инциденти - напр. ако кара кола, колело или работи с машини. По време на въздействието на наркотика е повишен рискът да стане жертва на насилие или друго престъпление, както и да участва в незащитен сексуален контакт.

- Повечето описани случаи на физически вреди, свързани с употреба на LSD, са в резултат на инциденти, при които хората не са възприемали адекватно обстоятелствата - напр. скачане от висока сграда, вярвайки че могат да летят.

- LSD задълбочава и усложнява психични проблеми и заболявания като депресия, тревожност и шизофрения. Състоянието на хора, които преживяват емоционални трудности може съществено да се влоши.

- Към LSD не се формира зависимост, но хората които вземат твърде често и в големи дози стават прекалено откъснати от реалния свят и имат проблеми в общуването.

- Хроничната употреба на LSD понякога води до тежка депресия и намерение за самоубийство. Това, за някои случаи, може да бъде свързано със съществуващи отпреди психиатрични разстройства.

<<
Магически ъби (псилоцибин)

Магическите гъби, чиято основна активна съставка е псилоцибинът, са били традиционно използвани в свещенните ритуали на мексиканските индианци. Някои видове са разпространени и в Европа. Браните от ентусиасти 'психонавти' в България диворастящи гъби, освен че по свойства твърде се различават от Psilocybe mexicana, могат да причинят силно отравяне.

Какво да знаем

- Магическите гъби могат да се ядат сурови, сушени, сготвени в храната, на чай, като прах в капсули.

- Има видове гъби, които на външен вид изглеждат като магически гъби, но са силно отровни. Отравянето може да бъде фатално. Ако някой погълнал гъба се почувства зле (напр. отпадналост, стомашни болки, гадене, повръщане, диария, потене, световъртеж и др.) трябва незабавно да бъде отведен в болница. Необходимо е да се занесат и част от употребяваните ъби, за да се ориентират по-добре лекарите.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите псилоцибинът е високорисково вещество.

Ефекти

- Магическите гъби имат ефекти, подобни на тези при LSD, но обикновено с по-малка интензивност и времетраене. Повлияни са мисленето, настроението и възприятията.

- Употребилият може да се чувства много отпуснат и 'в безтегловност'. Магическите гъби причиняват халюцинации и изкривено възприемане на предметите, цветовете и звуците.

- Ефектите настъпват след около половин час и могат да продължат до към 4 часа (но понякога и 9), в зависимост от поетото количество.

- Ефектите зависят и от обстановката, обкръжаващите хора, настроението и очакванията на употребилия.

Рискове

- Магическите гъби често причиняват стомашни болки, повръщане и диария. Това не винаги са признаци на фатално отравяне, но ако е налице някой от тях, по-добре веднага да извикаме 'Бърза помощ' или да отидем в болница, където да покажем част от гъбата и да обясним какво се е случило.

- Поглъщането по погрешка на гъби от друг вид също може да доведе до сериозни здравни усложнения и дори до смъртоносно отравяне. Възможно е от няколкото набрани гъби да има една или две отровни.

- Няма сигурен начин да се определи количеството псилоцибин в една гъба. Дори когато са външно сходни, гъбите имат различна сила в зависимост от вида, размера, възрастта и съхранението им. Вероятността за инциденти е по-малка ако употребяващият вземе малко количество и после бавно и постепенно го повишава. /Въпреки че това не е достатъчна защита донякъде се избягва възможността за прекалено силно 'пътуване', както и за бързо отравяне./

- Високите дози могат да повишат вероятността за 'лошо пътуване'.

- 'Лошите пътувания' /в психиатрията се наричат паническа атака/ се случват и подобно на тези при LSD могат да бъдат много плашещи и ужасяващи.

- След като веднъж пътуването е започнало няма връщане назад. Човек никога не трябва да поглъща магически ъби, когато е сам - необходим му е приятел и то в нормално състояние, за да може да реагира в случай на паническа атака или отравяне.

- Поради нарушената преценка и неадекватно възприемане на действителността употребилият е изложен на риск от инциденти. В това състояние не трябва напр. да кара кола или да се намира край опасни места (улици с натоварен трафик, високи сгради, канали и т.н.).

- Ако по време на вземането на гъбите човек е в лошо настроение, чувства се напрегнат или подтиснат по-вероятно е преживяването да бъде неприятно. Често може да се събуди силна параноя (чувство че си заплашен и преследван) или други ужасяващи изживявания, така че е необходимо употребилият да бъде успокояван и подсигуряван, за да не се стигне до инцидент.

- Подобно на другите халюциногени магическите гъби могат да задълбочат и усложнят психичните проблеми.

- Както при LSD има преживявания на flashback, които могат да доведат до инцидент или до хронични психични проблеми.

<<
Мескалин

Мескалинът е халюциногенното вещество в кактуса пейот (пейотл - Lophophora williamsii). Може също да бъде синтезиран.

Какво да знаем

- Продаваните на българските почитатели на Кастанеда субстанции най-често са фалшиви.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите мескалинът е високорисково вещество.

Ефекти

- Ефектите при употреба са подобни на тези при умерените дози LSD с тази разлика, че при мескалина може да има приповдигнато настроение и веселост и по-изразени признаци на физиологическа възбуда (като ускорен сърдечен ритъм и повишено кръвно налягане, разширени зеници, адене, повръщане и стомашни болки). Докато при по-ниските дози преобладават добро настроение и чувство за откъсване от обкръжението, при по-високите дози визуалните изкривявания градират до живи 'псевдохалюцинации' за цвят и движение.

Рискове

- Преките и отложени рискове също са сходни с тези при LSD, вкл. гадене, повръщане, треперене, плашещи халюцинации, 'лошо пътуване' и т.н.

<<
Хапчета (психоактивни медикаменти)

Психоактивните медикаменти са вещества, които имат медицинско приложение. Вземани обаче по начин непредписан от лекар те могат да имат различни негативни последици, вкл. развиване на зависимост. Преодоляването на лекарствената зависимост трябва да става под компетентен лекарски контрол.

Успокоителни и сънотворни медикаменти

Това са група предписвани от лекарите препарати, които имат различна химическа природа, но сходни психологични ефекти. Една част се изписват в малки дози и служат за намаляване на тревожността и успокояване на 'нервността' през деня (седативни, транквилизатори), а други се приемат в по-големи дози и служат за подобряване на заспиването - сънотворни (преспивателни, хипнотици). Подобно на алкохола успокоителните и сънтворнтите принадлежат към голямата група от вещества депресанти на централната нервна система.

Химическа природа

Най-широко предписваните понастоящем психотропни медикаменти са от химическата група на бензодиазепините. В последните десетилетия те до голяма степен са изместили популярната преди група на барбитуратите.

Наименования

Използваните в медицината препарати имат едно общоприето име, наричано 'генерично', което отразява обикновено химическата структура на веществото, а в аптеките се продават под 'търговско' име, /дадено тук в скоби/, което представлява марка на съответния производител. От синтезираните над 2500 барбитурати (първият клинически прилаган е барбитала /Веронал/ през 1903 г.), най-популярни са фенобарбитала /Луминал, Гарденал/, амобарбитала /Амитал/, пентобарбитала /Нембутал/ и секобарбитала /Секонал/. От бензодиазепините в България най-известни са: диазепам /Реланиум, Валиум, Фаустан, Сибазон/, хлордиазепоксид /Либриум, Елениум/, алпразолам /Ксанакс/, бромазепам /Лексотан/, клоназепам /Ривотрил, Антелепсин/, хлоразепат /Транксен/, флунитразепам /Рохипнол/, медазепам /Рудотел/, мидазолам /Дормикум/, нитразепам /Берлидорм, Радедорм/.

Какво да знаем

- Успокоителните и сънотворните медикаменти се предписват от лекарите като краткотрайно лечение за тревожност, депресия и проблеми със съня.

- Медикаменти от този тип се използват за релаксиране на мускулатурата и лечението на епилептични състояния.

- Смятайки ги за безобидни, някои хора започват да ги вземат без лекарско предписание и постепенно превишават терапевтично допустимите дози и срокове на употреба.

- Други хора, които приемат стимуланти, започват да ги вземат по увреждащ начин в стремежа си да притъпят ефекта на стимулиращите наркотици. Употребяват ги и някои от зависимите към алкохол и хероин, които са в абстиненция и не могат да си набавят веществото.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите медикаментите от тези групи са рискови вещества, а секобарбитала и флунитразепама са високорискови вещества с медицинско приложение. Притежаването им е легално само когато са предписани от лекар (на специална рецептурна бланка) и закупени от фармацевт.

Ефекти

- Бензодиазепините забавят психичната дейност, облекчават напрегнатостта и безпокойството. /За хората, които не страдат от тревожностови разстройства, ефектът е на по-скоро неприятно отпускане и умора./ В по-високи дози правят употребилите ги сънени, унесени и нарушават паметовите им възможности.

- Барбитуратите причиняват подобно на алкохолното опиянене състояние - некоординирани движения и нарушено равновесие, забавен и неясен говор, нарушени мисловни процеси и загуба на контрол върху емоциите.

- Понякога се получават т. нар. парадоксални реакции - вместо успокоен, употребилият се чувства превъзбуден, раздразнителен и напрегнат, става агресивен и склонен към насилие.

Рискове

- Забавят мисленето и реакциите и рискът от злополуки ( напр. при шофиране) е много голям.

- Страничните ефекти включват сънливост, невъзможност за съсредоточаване, постоянно забравяне, обърканост.

- Барбитуратите са силно токсични. Доза не много по-голяма от използвата в лечението може да доведе до смърт от предозиране. Бензодиазепините самостоятелно не са чак толкова опасни, но при смесването им с алкохол (други успокоителни или хероин) изходът може да бъде същият.

- Понякога предозирането става несъзнателно - след вечер с пиене на алкохол се вземат приспивателни таблетки или при т. нар. таблетъчен автоматизъм - след поглъщане на първата доза настъпва замаяност и замъгляване на съзнанието и в това състояние човек взема следващата доза, тъй като е забравил за предишната.

- Към въздействието на медикаментите се развива толеранс и скоро стават неефективни. След около две седмици употреба изчезва сънотворния ефект, а след около 2 - 4 месеца се заличава успокоителният ефект.

- Употребяващите и продължително развиват зависимост (особено ако разчитат основно на хапчетата да ги успокояват и приспиват). Зависимостта е и психична, и физическа.

- Абстинентните симптоми включват: напрегнатост, безпокойство, треперене, гадене и повръщане, лавоболие, безсъние, отпадналост и мускулна слабост, припадъци и гърчове, психотични състояния (халюцинации, интензивен страх, обърканост и нарушена връзка с реалността).

- Тъй като тези субстанции остават в тялото за дълго време, абстинентни симптоми с различна интензивност могат да продължат с месеци.

- При опитите за спиране на употребата могат да се появят панически атаки (състояние на силно чувство на страх, обърканост и застрашеност).

- Инжектирането на натрошени таблетки или съдържание на капсули е много опасно и може да причини смърт.

<<
Кодеин и Глутетимид

Комбинацията от Кодеин (или Кодтерпин) и Глутетимид се използва обикновено от зависими към хероин, които не могат да си набавят наркотика или търсят негов заместител, който не се инжектира. По-рядко е използвана от младежи, които експериментират с психоактивни вещества.

Какво да знаем

- Комбинираното използване на Кодеин и Глутетимид се разпространява в средите на зависимите от хероин в България в края на деветдесетте години, понастоящем този тип употреба е намалял.

- Редовната употреба на Кодеин и Глутетимид създава комбинирана зависимост - едновременна зависимост и към едната, и към другата група вещества.

- Въпреки че са приложими в медицината Кодеинът и Глутетимидът, подобно на хероина, са високорискови вещества - нелегалното им придобиване и държане се наказва с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 хил. до 200 хил. лева.

Ефекти

- Кодеинът е опиев алкалоид, който подтиска центъра на кашлицата в продълговатия мозък, а също има успокояващ и болкоуспокояващ ефект. Подобно е действието на Кодтерпина.

- Глутетимидът е преспивателно, но не принадлежи към групите на барбитуратите или бензодиазепините. В последно време е изместен от по-качествени и с по-малко нежелани ефекти сънотворни.

Рискове

- Кодеинът подтиска дихателния център.

- Подобно на другите опиатни производни Кодиенът създава психична и физическа зависимост. Налице е трудноконтролируемо влечение за употребата му, развиване на толеранс (необходимост от по-високи за получаване на ефект) и абстинентно състояние (неприятни телесни усещания) при прекратяване на употребата.

- Нежеланите реакции при употребата на Глутетимид включват повръщане, световъртеж, атаксия, обриви, треска и повишена температура.

- Към Глутетимида се създава тежка психична и физическа зависимост, подобна на тази към фенобарбитала.

- При внезапно прекъсване на редовната употреба на глутетимид може да се развият гърчове, припадъци и делир.

<<
Паркизан

Паркизан е търговското наименование на трихексифенидила. Предписва се главно при болест на Паркинсон и за коригиране на странични ефекти на някои от психиатричните медикаменти. Употребата му без лекарско предписание е свързана с ефекта при по-големи дози да се изкривяват зрителните възприятия. При предозиране може да се предизвика двигателна и психична превъзбуда, силно безпокойство, плашещи халюцинации, гърчове, артериална хипотония. Паркизанът, подобно на Кодеина и Глутетимида, е високорисково вещество.