Храни и наука, 1-3/2009
Брой 1/ 2009
Консумация на храни при деца на възраст 7-10 години
(национален мониторинг на храненето, 2004 г.)
Д. Байкова, С. Петрова, П. Марков*, К. Ангелова, Д. Марков*В. Дулева, Бл. Йорданов, Л. Иванова, Д. Овчарова, К. Ватралова
Национален център по опазване на общественото здравe
*Медицински университет, София
Резюме
За да бъде здравословно храненето трябва да предоставя на организма всички есенциални хранителни вещества и необходимата енергия в балансирани количества, за да покрива потребностите на метаболизма, а при децата – и на растежа и развитието.
Предмет на настоящото проучване е среднодневната консумация на храни/групи храни при 213 деца на възраст от 7 до 10 години (разделени по местоживеене – селско, градско), включени в репрезентативната извадка на Национално проучване „Храненето на населението в България – Мониторинг, 2004г.” Използван е методът “Възпроизвеждане по памет хранителната консумация през последното денонощие” (24h-Recall). Резултатите показват, че среднодневната консумация на мляко е 152,9g (при препоръки 430g), а на сирене – 22,8g (при препоръка 30g), на месо и месни продукти – 104,4g (при препоръка 64g – нето количество), от които 27,5g са колбаси (препоръка 10g). Рибата е 6,8g/ден при препоръка за прием 20g/ден (нето количество), но среднодневната консумация е за сметка на по-малко от половината деца приемали по време на изследването риба (медианите са “0”). Яйцата са 20,4g/ден при препоръка 15g/ден (0,5 броя/ден). Добавяните към храната мазнини са 34,4g/ден (при препоръка 25g/ден). Бобовите храни са консумирани в среднодневно количество 8,3g (препоръка – 12g). Приемът на хляб е 143,5g/за ден и е достатъчен. Среднодневното количество консумирани тестени изделия е 73,2g и заема 29% в структурата на зърнените храни. Зеленчуците са консумирани в среднодневно количество 151,7g/ден, а плодовете – 118,3g/ден. Общото среднодневно количество зеленчуци и плодове е 270g (при препоръка около 400g). Консумацията на захар и захарни изделия е 38,6g/ден (при насока за прием не повече от 25g), а на готварската сол – 2,2g/ден (препоръка 2g/ден). Заключението е, че среднодневната консумация на мляко, риба, зеленчуци и плодове е недостатъчна и приемът на високоенергийни добавъчни мазнини, тестени изделия и колбаси – твърде висок. Наложителни са интервенционни активности за балансиране на хранителната консумация при децата на възраст от 7 до 10 години.
Ключови думи: консумация, храни, деца от 3 до 7 годишна възраст, мляко, месо, риба, яйца, зърнени храни, зеленчуци, плодове
Информационни ресурси на предприятията от месната индустрия за съблюдаване на европейските стандарти за безопасност на храните
ст.н.с. д-р Нона Маламова, Институт по аграрна икономика, София
Резюме
Изследването има за цел да оцени запознатостта със стандартите на ЕС за безопасност на храните и на работните места и нормите за опазване на околната среда. Оценена е и информационната среда. Проучени са 82 предприятия от месната индустрия. Проучването е част от съвместен изследователски проект “Conforming to EU standards and market requirements in the SME of Bulgaria: economic and social effects in the food industry”. Проектът е подпомогнат финансово от националната фондация за научни изследвания на Швейцария в рамките на програмата SCOPES (Научно сътрудничество между Швейцария и Източна Европа) 2005-2008.
Данните показват, че преобладаващата част от фирмите в сектора (над 80%) разполагат с необходимия информационен ресурс за прилагането на европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните и за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Същевременно мениджърите на изследваните предприятия оценяват достъпната им информация за международните сертификати и екологичните норми като недостатъчна. Най-неблагоприятна е ситуацията при малките предприятия. Всяко пето предприятие от тази група заявява, че достъпната му информация относно изискванията за хигиената и безопасността на хранителните продукти е недостатъчна, а всяко четвърто, че има проблеми с информацията относно изискванията за етикетирането им.
Най-висока оценка, като източник на полезна информация, относно изискванията за безопасност на храните, получават РВМС, докато ресорните министерства търпят критика за ролята си в осигуряването на информационен обмен, свързан с безопасността на храните. Фирмите с различна големина нямат равен достъп до този информационен източник - малките по размер фирми са 2-3 пъти по-необлагодетелствани в това отношение.
Ключови думи: информираност, информационна среда, европейски стандарти за безопасност на храните и работните места, норми за опазване на околната среда.
Съдържание на b-глюкани в български сортове овес
н.с. І ст. д-р Надка Михалкова1, ст.н.с. ІІ ст. д-р Иванка Петрова1, ст. н.с. ІІ ст.д-р Любка Георгиева1, ст. н.с. ІІ ст.д-р Надежда Антонова2
1 - Институт по криобиология и хранителни технологии, София
2 - Институт по растителни генетични ресурси2, Садово
Резюме
Определено е съдържанието на b-глюкани в български сортове овес от реколта 2007, от сортовата листа на Института по растителни и генетични ресурси - Садово. От изследваните 7 сорта най-ниско е съдържанието на b-глюкани на сорт 97/011(169)-2,71%, а най-високо на сорт Калоян – 4,26%. Съдържанието на b-глюкани в останалите сортове е в обхват 3÷4%. Получена е фракция овесено брашно с два пъти по-високо съдържание на b-глюкани в сравнение с изходния овес. Полученият продукт е подходяща съставка за функционални храни, редуциращи теглото и с други здравни ефекти, доказани за b-глюканите.
Ключови думи: b-глюкани, овес, сорт
I. Влияние на оборотите на шнека и светлото сечение на отворите на матрицата върху параметрите на процеса екструдиране
н.с. д-р Любка Данова, Институт по животновъдни науки – Костинброд
Резюме
Проведени са изследвания за установяване въздействието на компресията от захранващия шнек и светлото сечение на матричните отвори върху параметрите на процеса екструзия - натоварване на главен двигател, капацитет и специфичен разход на ел. енергия. С увеличаване оборотите на шнека се повишава както натоварването на главния двигател и при двата типа светли сечения на отворите на матрицата (400mm2 и 750mm2), така и капацитетът на екструдера. Установена е обратно пропорционална зависимост между повишена компресия на шнека и специфичния разход на ел. енергия.
Ключови думи: екструдиране, светло сечение на отвори на матрица, капацитет, специфичен разход на ел. енергия, среден геометричен диаметър на частичките
Брой 2/2009
Консумация на храни при деца на възраст 10 – 14 години. Национален мониторинг на храненето, 2004 г.
Д. Байкова, С. Петрова, П. Марков*, К. Ангелова, Д. Марков*, В. Дулева, Бл. Йорданов, Л. Иванова, Д. Овчарова, К. Ватралова
Национален център по опазване на общественото здравe
*Медицински университет, София
Резюме
Децата и учениците са особено уязвима от дисбалансите в храненето рискова група. Цел на проучването е да се установи и да се оцени консумацията на храни при деца на възраст 10-14 години. Извадката е репрезентативна за страната и включва 131 момчета и 138 момичета и е част от Национален мониторинг на хранителния прием и антропометричния статус на населението в България, 2004 год. Децата са разпределени в подгрупи по местоживеене - селски/градски региони и по пол – мъжки, женски. Използван е методът на 24-часово възпроизвеждане по памет на хранителния прием през предишен ден и е изследвано храненето през пролетта за 3 дни от седмицата (2 делнични и един почивен). Резултатите показват, че среднодневната консумация на мляко е дефицитна – 178,0g при момчетата (при препоръка 400g) и 182,8g при момичетата(при препоръка 380g), а на сирене 31,8g, съответно – 30,5g, съответно – при момчета/момичета (при препоръка за двата пола - 35g). Среднодневният прием на месо и месни продукти е 119,7g при момчетата и 182,8g – при момичетата, като надвишава препоръките от 84,0g, съотв. – 74,0g. Твърде високо е количеството месни продукти (колбаси) –37,6g при момчета и 30,9g при момичетата (при препоръка 15,0, респективно – 10,0g). Среднодневната консумация на яйца покрива препоръките и е сходна при момчетата и момичетата - 22,4 и 21,5g. Приемът на риба е крайно незадоволителен -5,1g при момчетата и 12,5g при момичетата (при препоръка 24g за двата пола), но повече от половината деца не са консумирали риба по време на изследването. Мазнините (40,1g и 36,6g /ден) са с 30% по-високи от препоръките. Приемът на хляб е 176,2g при момчетата и 148,5g при момичетата (предимно бял), а на тестени изделия (традиционни за националния ни модел на хранене) – 68,3g, съответно – 78,2g. Еднаква при момчетата и при момичетата е консумацията на зеленчуци 164,4g, съответно – 167,9g, както и на плодове – 133,6g и 139,9g. (Препоръките от 400g общо количество зеленчуци и плодове не са достигнати). Прави се заключение, че хранителният модел на децата от 10 до 14 годишна възраст е дисбалансиран, а за да се оптимизира е необходима специално насочена към децата държавна политика.
Ключови думи: деца, консумация, храни, мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, риба, яйца, зърнени храни, хляб, зеленчуци, плодове
Фосфолипиден състав на рапично масло
Доц. д-р М. Златанов1, гл.ас. д-р М. Ангелова-Ромова1, гл.ас. д-р Г. Антова1, Е. Иванова1, ст.н.с. І ст. дхн Б. Дамянова2, ст.н.с. ІІ ст. д-р С. Момчилова2, н.с. И. Мареков2, доц. д-р Г. Янков3
1 – ПУ “П. Хилендарски”, кат. Химична технология
2 - Институт по органична химия с Център по фитохимия, БАН, София
3 - Аграрен Университет, гр. Пловдив
Резюме
Изследван е фосфолипидния състав на масла от 6 сорта рапица. Фосфолипидите са определени спектрофотометрично след изолиране чрез колонна хроматография и разделяне чрез двупосочна тънкослойна хроматография. Съдържанието на масло в семената е 39,2-45,8%. Общото съдържание на фосфолипиди в маслата е 1,8-2,5%. Основните компоненти са фосфатидилхолин (41,2-50,5%), фосфатидилинозитол (17,3-27,5%) и фосфатидилетаноламин (13,3-14,6%). Идентифицирани са незначителни количества фосфатидни киселини, лизофосфатидилхолин, лизофосфатидилетаноламин и фосфатидилглицерол. В индивидуалните фосфолипиди преобладават палмитиновата, олеиновата и стеаринова киселина.
Ключови думи: рапично масло, фосфолипиди, мастни киселини
Човешки ресурси на предприятията от месната индустрия необходими за съблюдаване на евростандартите за безопасност на храните
ст.н.с. д-р Нона Маламова, Институт по аграрна икономика
Резюме
Изследването цели да оцени човешките ресурси от гледна точка на наличието на експертен и изпълнителски персонал, наличието на програми за непрекъснато обучение на персонала, мотивираност на заетите и собствениците на предприятията. Данните са от проучване, което е част от съвместен изследователски проект “Conforming to EU standards and market requirements in the SME of Bulgaria: economic and social effects in the food industry”. Проектът е финансиран от Националната фондация за научни изследвания на Швейцария по програма SCOPES (Научно сътрудничество между Швейцария и Източна Европа) 2005-2008.
Преобладаващата част от месопреработвателните предприятия (85,5%) разполагат с експертен ресурс. С такъв не разполагат 14,5% от фирмите, предимно от микропредприятията (близо 1/3 от тях). 90% от мениджърите и собствениците на предприятията отчитат необходимостта от допълнително обучение, но повечето не смятат, че обучението трябва да засегне целия персонал или по-голямата част от него.
81% от фирмите имат програма за обучение на персонала по изискванията за безопасност на храните. Почти ¼ от малките фирми в сектора обаче не разполагат с време и средства за обучение на персонала. Необходимостта от обучение е по-слабо осъзната от микропредприятията. Приоритетни тематични направления на обучението са: внедряване на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР) (32,1%), управление на хигиената/безопасността при работа с храни (27,2%), създаване и управление на проекти (24,7%), микробиологичен контрол (11,1%).
Ключови думи: експертен потенциал, обучение на персонала, мотивация на персонала и предприемачите, европейски стандарти за безопасност на храните.
Още едно научно доказателство за положителното влияние на ръжения хляб върху човешкото здраве
н.с. І ст. д-р Надка Михалкова
Институт по криобиология и хранителни технологии, София
Резюме
Определен е общия химичен състав и съдържанието на β-глюкани на пълнозърнено брашно от култивирани у нас сортове ръж, доставени от Институт по растителни и генетични ресурси в Садово. Най-високо е съдържанието на b-глюкани в пълнозърненото ръжено брашно от сорт Evolo – 2,68%, следван от сорт Viselo – 2,59 и сорт Милениум – 2,20%, а най-ниско на Многогодишна ръж – 1,78%. Получените от нас пълнозърнести ръжени брашна имат сравнително по-високо -съдържание на b-глюкани, чието количество по литературни данни възлиза на около 2%.
Ключови думи: b-глюкани, ръж, сорт
Брой 3 / 2009
Консумация на храни при ученици на възраст 14-19 години.
(Национален мониторинг на храненето, 2004г.)
Д. Байкова, С. Петрова, П. Марков*, К. Ангелова, Д. Марков*, В. Дулева, Бл. Йорданов, Л. Иванова, Д. Овчарова, К. Ватралова
Национален център по опазване на общественото здравe
*Медицински университет, София
Резюме
В годините на икономически преход се промени моделът на хранене на учениците в България. Извън дома учениците обикновено се хранят с евтини, достъпни и еднообразни храни, предлагани в училищните бюфети и заведенията за бързо хранене. Малка част от учениците посещават училищните столове. Цел на проучването е да се установи и да се оцени консумацията на храни при ученици на възраст от 14 до 19 години. Извадката е репрезентативна за страната и включва 152 момчета и 142 момичета и е част от „Национален мониторинг на хранителния прием и антропометричния статус на населението в България, 2004 год.” Учениците са разпределени в подгрупи по местоживеене - селски/градски региони и по пол – мъжки, женски. Използван е методът на 24-часово възпроизвеждане по памет на хранителния прием през предишен ден и е изследвано храненето през пролетта за 3 дни от седмицата (2 делнични и един почивен). Резултатите показват, че среднодневната консумация на мляко е дефицитна – 149,6g при момчетата (при препоръка 400g) и 175,1g при момичетата (при препоръка 380g), а на сирене 27,2g, съответно – 29,1g, съответно – при момчета/момичета (при препоръка за двата пола 40g). Среднодневният прием на месо е 75,3g при момчетата, съответно 70,5g - при момичетата и надвишава препоръките за нето-количество от 72g, съотв. – 56,0g. Твърде високо е количеството месни продукти (колбаси) – 31,7g при момчета и 36,6g при момичетата (при препоръка 15,0, респективно – 10,0g). Среднодневната консумация на яйца покрива препоръките и е сходна при момчетата и момичетата – 24,1g и 21,4g. Приемът на риба е 20,5g при момчетата и 6,0g при момичетата (при препоръка 24g за двата пола), но повече от половината деца не са консумирали риба по време на изследването. Добавените мазнини (43,7g и 36,1g/ден) са с 20-29% по-високи от препоръките. Приемът на хляб е 202,1g при момчетата и 131,9g при момичетата (предимно бял), а на тестени изделия (традиционни за националния ни модел на хранене) – 93,6g, съответно – 82,4g. Консумацията на зеленчуци е 175,5g при момчетата, съответно – 164,1g – при момичетата, а на плодове – 171,1g и 124,7g - съответно. (Препоръките от 400g минимално общо количество зеленчуци и плодове не са достигнати). Прави се заключение, че хранителният модел на момчетата и момичетата на възраст от 14 до 19 години е дисбалансиран, а за да се оптимизира са необходими специално насочени към учениците стратегии и активности.
Ключови думи: ученици, консумация, храни, мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, риба, яйца, зърнени храни, хляб, зеленчуци, плодове.
II. Влияние на оборотите на шнека и светлото сечение на отворите на матрицата върху качествените показатели на екструдатите
н.с. д-р Любка Данова
Институт по животновъдни науки – Костинброд
Резюме
Проведени са изследвания за установяване влиянието на някои конструктивни възможности на едношнеков екструдер (обороти на захранващия шнек и светло сечение на отворите на матрицата) върху качеството на екструдатите. Резултатите от експериментите доказват зависимости между изследваните фактори, условия на процеса и показателите индекс на устойчивост на разтрошаване (PDI), индекс на експанзия (EI) и твърдост на екструдатите (Те). И при двете смески, обект на изследването е установено, че с повишаване скоростта на захранващия шнек температурата на продукта се повишава, индексът на устойчивост на разтрошаване намалява, индексът на експанзия бележи повишение, а твърдостта на екструдатите намалява, т.е. стават по-крехки.
Ключови думи: обороти на шнека, светло сечение на отвори на матрица, индекс на експанзия, твърдост на екструдати, индекс на устойчивост на разтрошаване.
Сравнително изследване на ферментационно-технологичните свойства на свежа и суха култура пивни дрожди Saccharomyces cerevisiae (carlsbergensis)
ст.н.с. д-р Силвия Милева, ст.н.с. д-р Габриела Маринова, ст.н.с I ст. дтн Валентин Бъчваров, Йолина Дачева
Институт по криобиология и хранителни технологии, София
Резюме
Сравнително са изследвани промените във ферментационно-технологичните свойства на суха и свежа култура пивни дрожди Saccharomyces cerevisiae (carlsbergensis) по време на ферментация.
Установено е, че в резултат на процеса на дехидратация при сухите дрожди настъпват промени, отразяващи се на ферментационното им поведение. Най-съществена е промяната в степента на усвояване на аминния азот и в размножителния процес, което съществено повлиява образуването на достатъчно количество биомаса, необходима за следващ ферментационен цикъл.
Ключови думи: сухи пивни дрожди, ферментация, стабилност на морфологични и физиологични свойства